За подкрепата и други неща

Хайде и от мен едно полуотворено писмо. Макар да е кратко още отсега на повечето от вас се извинявам предварително, че го четохте. Нали сега така е модерно.

Да започнем с подкрепата и протестите. Винаги съм подкрепял протеста. Продължавам да го правя, въпреки, че никога повече няма да бъде със същия ентусиазъм както преди. За мен ентусиазма умря някъде около 140-я ден. Съжалявам, но има неща, които АЗ не мога да преглътна! (АЗ де, казах, че ще е лично).

Подкрепата не е само викането пред НС, МС, СУ. Викането, физическото присъствие са най-тежки и изморителни, така е. Затова благодаря на всички, които го правят всеки ден, защото имат тази възможност. Аз я нямам. И доскоро ме беше яд. Ритах с крак ( и то с оперирания, та да ме заболи малко и мен), докато ви газеше белия автобус. Вече не ме е яд. Нямам намерение да се извинявам, че гадният ми капиталистически гъз предпочита да се скъсва от бачкане по 15-16 часа на ден 7 дни в седмицата, вместо като истински син на KLETA… да си хване първия полет и да дойде да се бори за ценности. Гадният ми капиталистически гъз доскоро мислеше, че има и други начини за подкрепа. Явно не е така. Подкрепата под други форми, която не е желана и която вместо (поне мълчаливо) благодаря получава обобщения и квалификации, свърши и в склада. За някои от нещата, които съм правил в подкрепа на общата кауза съм “опищявал интернет”-а, за други знаят 1-2 души. Не това е важното.

Когато подкрепяш нещо (по принцип поне е така) си запазваш правото да не харесваш всички негови прояви (пардон пърформънси) и правото да запазиш и някакви свои интереси извън това нещо. Без да бъдеш нападан за това и почти вкаран в някой списък наред с Волгин примерно. Поне така си мислех. Явно съм бъркал.

Имах и някаква егоистична заблуда, че когато една тема е обща, то и твоите теми са поне малко интересни. И че когато подкрепяш нещо или някого можеш да очакваш поне някаква минимална подкрепа в замяна. Когато имах нужда, в едни 4 дни се оказа, че има хора, на които мога и за моя изненада – такива, на които не мога да разчитам, просто защото моите неща не са от обществено значение. Ами мамка му на общественото значение. Аз съм си най-важен, след това има едни хора, за които правя почти всичко. Но почти-то има различни измерения. Защото нещата вървят в две посоки.

За финал подкрепа от мен протеста е имал и ще има. Защото е важно да успее и това правителство да си ходи. В каква степен обаче зависи от много неща. От пърформансите, от огледалата, от кръговите движения, от мостовете, еднопосочните улици и от доверието. Безусловно и Базово.

А, да, аз съм просто един мръсен егоист и си искам ББВ. Безусловно базово внимание. Извинявам се и на останалата част от прочелите този текст. #Оставка! (убедено, не по норматив)*

Ciao!

Ciao! Любимата ми италианска дума. Не, тя не значи само довиждане, макар в България да ползваме само това значение. Означава и здравей!

Аз ви казвам “Здравейте”. И не само аз. Спомняте ли си онзи пост за банановата каша. В него освен за политика и много други работи, си позволих и един личен абзац. Е с част от тези хора решихме да ви казваме “Здравейте” редовно. На chr.bg Какво означава CHR ли? Много неща. От както се занимаваме с него му измислих поне дузина значения. Оставям всеки от вас да намери своето. Какво е CHR? Сайт който разказва истории, не новини, a истории. Ще се опитаме да разказваме за нещата, които се случват по света и у нас. Не само за топ новините, но и за тези малки истории, които често не забелязваме. А те понякога са най-важни. Някои неща ще видите първо при нас. (Не случайно ми казват войо все пак 😉 ), за други сме потърсили различна гледна точка. Вярвам, че всеки от вас ще намери поне едно нещо, което да му е интересно. Стига само да го потърси. А може би то няма да е там, където предполагате. Затова следете внимателно. Човек не знае колко важни неща пропуска понякога. “Огледалце, огледалце, я кажи…” е хубава приказка. Но нали знаете как свършва?

chr-logoBeta

Нали няма да пишете за…? За момента нямаме “черен списък” за какво няма да пишем. Защото за нас е по-важно за какво пишем. Поне трима души ме питаха “Нали без чалга?”, но нито един не ме попита дали ще пишем за класическа музика или джаз. Е ще ви разочаровам. Не мога да ви обещая да не пишем за чалга, мога обаче да обещая да пишем за класическа музика, джаз и фолклор. А това ни прави една идея по-… Поне за мен. Защото удоволствието е над всичко. Защото смятам, че за да очакваш да доставиш удоволствие на читателя, трябва да си го изпитал при писането.

Всяка статия, всеки пост, всеки коментар, новина, снимка, песен, история е избрана, изживяна, усетена, почувствана. Това ни различава от другите. Остава само и вие да откриете емоцията. И да я изпитате заедно с нас.

Ще продължа да казвам какво мисля. И тук от време на време, и на chr.bg всеки ден. Защото ние няма да работим по онези стандарти. Ние ще създаваме нови.

Защо пиша този текст ли? Най-вече за себе си. Но и за всички тези, които ще го прочетат. За тези, които ще отворят историята за Вальо и ще я преживеят. Зедно с Вальо. Заедно с Юлето, която я написа, заедно с мен, Ицо и Радо, заедно с Точката и my Charlie’s Angel, които ме изтърпяха в седмицата, в която C от CHR беше Charlie за мен, заедно с Жени, която първа я видя. Заедно с този, който я споделил, за да достигне до тях. И след това ще я споделят, за да донесат същото преживяване на поне още един човек. Защото това е смисълът на социалните мрежи. Намери, прочети и сподели. Почти като неосъществения слоган на България. За останалото има Word. Пиша я за тези, които се смяха заедно с нас на “Й” на Весела. И които я споделиха за да разсмеят поне още един човек.

За другите, онези, които се гледат в огледалото и питат “Аз ли съм най-красив”… този текст не е за вас, вие така или иначе няма да го видите. “Чукча не читател, чукча писател” е любимо на мнозина. Защото сме в страната не на индианците, които са един мъдър древен народ, противно на израза, използван у нас. Ние сме в страната на чукчите. Е, техния език не го говоря.

За да не стане прекалено дълго ви казвам Ciao, като довиждане (след ден, седмица, две, когато имам нещо неполиткоректно за казване) и до утре, когато ще ви кажeм Ciao, като Здравейте на chr.bg. Ето може пък C-то да значи Ciao 🙂

Германия : трети път за Меркел или излизане от пътя?

Изборите в Германия отдавна са надскочили националното си значение. Ако вотът кой да управлява в Чехия, Белгия, България и т.н., касае Европа в малка степен, то изборът кой да е канцлер на Германия е изключително важен в европейски мащаб. Без да претендирам да съм специалист по германските въпроси ще се опитам да ви представя няколко гледни точки за провеждащите се в момента избори.
 122061
Електоралната рамка
Немската избирателна система се базира на пропорционален избор. Математически с влизането в Бундестага на малките партии – Зелените, Левицата (Die Linke), либералите, към които евентуално биха могли да се присъединят пиратите и анти европейската AfD, шансовете на някоя от двете големи партии (ХДС/ХСС и СДП) да премине 50% значително намаляват. В момента те са почти нулеви. Така единственият шанс за мнозинство в Бундестага е коалиция от две или дори три партии.
Важен фактор е бариерата от 5%. Със сигурност я преминават 4 партии : ХДС/ХСС, СДП, Зелените и Die Linke. Либералите от FDP са малко над нея с 5-6%, а пиратите малко под нея с 3-4%. От останалите партии единствено анти-европейската AfD има шансове, макар и минимални да я прескочи.
Последното проучване от вчера дава 39% за коалицията на Меркел, 26% за социалдемократите. малко под 10% за Зелените, 9% за Левицата, 6 за либералите и между 3 и 4% за AfD и пиратите.
Възможните коалиции 
Начело с ХДС и Ангела Меркел :
ХДС- FDP – пълно преизбиране на настоящата управляваща коалиция. Този сценарий е възможен при преминаването на 5% бариера от либералите и много добър резултат (над 46%) за коалицията на Ангела Меркел. Това е най-добрият вариант за Ангела Меркел. Продължава се в същата коалиция, както досега, като тежестта на либералите в управлението ще бъде леко намалена. Вероятност – около 30%.
Голямата коалиция ХДС-СДП. Нещо немислимо между Народната партия и социалистите в Испания, между UMP и PS във Франция, а засега и у нас (макар, че тук не се знае кой кой е…). В Германия обаче вече се е случвало. Между 2005 и 2009. Именно Ангела Меркел беше начело на тази коалиция. В началото всички предвиждаха катастрофа, но именно благодарение на широката подкрепа, правителството имаше възможността да направи доста реформи и това е една от основните причини Германия да посрещне икономическата криза сравнително силна. Двете партии клатят глава за “Не”, но всъщност вече се подготвят да работят заедно. Този сценарий е възможен ако СДП спечели още малко гласове за сметка на ХДС, но не много. Имайки предвид последните проучвания той е все по-вероятен. Бих казал повече от 45%.
ХДС – Зелените. Наистина не бих заложил на такъв вариант. Тук говорим за исторически различия. Доста време трябва да мине, за да бъде приета една такава коалиция от симпатизантите, най-вече на Зелените. Или може би не. Двете партии вече управляват в коалиция на местно ниво, например в Хамбург. ХДС може лесно да припознае някои от идеите на Зелените, а за Зелените е ще бъде добре да минат леко в дясно.  И все пак – вероятност – слаба, не повече от 5%. Но със сигурност идеята ще мине през главата на лидерите на партиите при евентуална блокираща ситуация.
Коалиции с СДП начело :
СДП-Зелените. Мечтан вариант за двете партии, пазещи спомен от епохата Герхард Шрьодер – Йошка Фишер. Но цифрите се неопровержими. С 26+10 не трябва 12 клас, за да разбереш, че двете партии дори не са близо до мечтаните 50%. Вероятност : Нулева, освен при огромна изненада.
СДП-Левицата-Зелените. Тук идва големият въпрос : Как? Само за пример Берлин. 28% за СДП, 12% за Die Linke, 18% за Зелените и 9% за пиратите. И СДП предпочете коалиция с ХДС. Без да правим специален прочит на историята ще кажем, че СДП и Зелените гледат с много лошо око на всякакво сътрудничество с Die Linke.  Вероятност : с общо 45% трите партии са близо до мнозинство и все пак по вероятно е СДП да предпочетат да работят с врага-приятел ХДС, отколкото с Die Linke. Не повече от 10%.
Ако обаче пиратите преминат 5% бариера, трудно, но не невъзможно и се присъединят към тройката, с 48-49%, трите партии ще видят доста близо до сбъдване мечтата си да изхвърлят Ангела Меркел от канцлерския пост. Вероятност : около 2%, просто за спекулацията.
Със само 40% заявили намерение да гласуват обаче всичко може да се очаква. А тези, които могат да променят всичко са малките партии.
Най-големият проблем за Ангела Меркел не е да спечели вота, това е сигурно. Притеснението е дали малкият коалиционен партньор – либералите, ще прескочи бариерата.
Afd (Alternative für Deutschland) e неизвестното в уравнението. Колко хора ще гласуват за тази партия обещаваща връщането на германската марка и премахването на еврото. Нито едно проучване не ги вижда в Бундестага. Но при 5% статистическата грешка може да бъде значителна. Ако евроскерптиците успеят да влязат в парламента единствената възможна коалиция ще бъде между ХДС и СДП.
Зелените : След катастрофата във Фукушима, Зелените бяха около 20%, след пълен провал в кампанията си, сега вече са под 10%. Традиционната червено-зелена коалиция е математически невъзможна, а хипотетичната коалиция с ХДС на Меркел все по-далечен вариант.
Die Linke – стабилни на 10% във всички проучвания. Левицата на левицата има желание да се коалира с СДП/Зелените, но е нежелан партньор.
Пиратите : С 13% преди година, с представители в 4 местни парламента, не успяха да се наложат на национално ниво и в момента са под 5% бариера.
Негласуващите – Ако отидат да гласуват, това би донесло най-много гласове на СДП. Социалдемократите са изгубили близо 10 милиона гласа между 1998 и 2009. Дали биха могли да си върнат част от тях?
Ангела Меркел – може ли да разчита на икономическите си постижения?
Търсещата трети мандат на поста канцлер Ангела Меркел е уверено начело във всички проучвания, въпреки, че основния ѝ конкурент Стайнбрюк леко намали разликата. Нещо невиждано в Европа : популярноста на Меркел е в зенита си, тя е харесвана от 70% от германците, в анкета на Тадео от 11 септември. Доброто здраве на германската икономика е ключът към тази популярност. А колко здрава е немската икономика? 0,7% ръст на БВП миналата година, 0,5% тази. Не е много, но Германия е единствената европейска страна достигнала до по-висок продукт от предкризисната 2008, безработицата дори е по-ниска с 3 пункта и най-вече страната е с балансиран бюджет, за разлика от Франция, която едва успя да свие дефицита си до 4% тази година. Зависима в голяма степен от износа, икономиката на Германия не е предпазена от конжонктюрни кризи при проблеми в Европа или Китай, но големи сътресения са малко очаквани.
Какви са заслугите на Ангела Меркел за това крепко здраве на немската икономика?
Със сигурност едва ли има друг управляващ в последните години в Европа и дори в света, който да е имал шанса да застане пред избирателите с толкова добри икономически резултати и то след мандат, белязан с регионални и глобални икономически и политически кризи. Да, заслугите не са единствено на Ангела Меркел, предшественика ѝ Герхард Шрьодер има доста извършени реформи, с които може да се похвали. Но е безпорен факт, че канцлерката показа невероятен прагматизъм в справянето с кризата. Спаси от фалит няколко немски банки, справи се с безработицата и най-вече не позволи разбиването на еврозоната, без обаче да жертва интересите на немските данъкоплатци.

И въпреки икономическата стабилност, Германия не остава настрана от вълната заляла Европа в последните години – крайно-десни, евроскептични, ксенофобски формации.

Една от тях NPD предизвика скандал седмица преди изборите, изпращайки еднопосочни билети на кандидат-депутатите с чуждестранни корени.

За двама от тях ще ви разкажа накратко в следващите редове.
Карамба Диаби – доктор по химия, роден в Сенегал, пристигнал в Източна Германия през 1984. Като кандидат на СДП е с големи шансове да стане първият депутат в Бундестага с корени от Черна Африка.
На улицата в Хале, докато води кампанията си 60 годишен мустакат мъж, с посивели коси му задава въпрос. “Няма ли достатъчно германци да запълнят листите. 51 годишният Карамба отговаря с усмивка : ” Аз съм най-добрият германец в СДП”. И продължава да обяснява, да дава аргументи с търпение и усмивка. Расизмът не е нещо ново за него. От физическата агресия, изпитана на собствен гръб в Хале през май 1990 до заплашителните писма, които продължават да пристигат. “Източна Германия се променя и ще продължи да се променя” -повтаря той, “Това е моята мантра. Моят облог също така.”
Центърът на Берлин – зелен?
Özcan Mutlu е сред кандидатите, отличаващи се в тази предизборна кампания. Ще успее ли този кандидат на Зелените, с турски корени, вече получил еднопосочния си билет от националистите, да спечели в избирателния район наречен ‘сърцето на немската демокрация’?
“Днес още нищо не съм ял”, казва задъхано, докато крачи забързано с телефон в ръка. “Хайде да разговаряме в дюнерджийницата отсреща.  Леополдплац, берлинския квартал Вединг – през годините последователно индустриален, постиндустриален квартал, с поносими наеми, с почти поносими наеми, след това западнал квартал предимно с имигранти. Днес един от най-търсените квартали в Берлин, защото колелото на съдбата се върти.
Вединг – кварталът, където някога са управлявали комунистите, който в момента е в ръцете на социалдемократите е на път да стане зелен. Йозкан има нужда от 5 минути за да мине през вратата на дюнерджийницата. Ръкостискания, раздаване на флайери, разговор по мобилния телефон. “Кампания е”, казва почти извинително. Кампания, която може да го вкара в голямата политика, него, човекът получил немско гражданство през 1990.
Зад тезгяха гледа портрет на Меркел, канцлерката е доста харесвана и тук, в този бастион на левицата.
Йозкан започва  : “Ако сравним с Гърция или Испания, всичко е чудесно. Но има бедност, има хора, които не могат да изпратят децата си на училище. Какво предлага ХДС? Снимка с автограф от Меркел. Това не е политика. При всички проблеми в Германия, канцлерката е заета да спасява Гърция. Ние не спасихме Гърция, спасихме банките.”
Накрая Йозкан категорично отхвърля възможността за коалиция между ХДС и Зелените. “Влязох в политиката, за да се боря с ХДС, срещу една система, която искаше да изгони мен, турчина. Когато стената падна, всички казваха “Сега сме един народ”. Много бързо разбрах, че този един народ не включва мен. Затова съм в политиката.”
След няколко часа ще разберем какво са избрали германците – прагматизма на Меркел в комбинация с ясните идеи на FDP или странната комбинация между ляв популизъм, социал-демокрация и зелени идеи, дали евроскептиците ще се доберат до Бундестага  и куп други неизвестни.

Една токсично гореща Олимпиада…

Участниците на Летните олимпийски игри в Токио през 2020 най-верояно ще се състезават при рекордно високи температури. Toкио ще приеме Вторите си Олимпийски игри през Юли и Август, най-горещите месеци в града, където температурите тази година достигнаха 38 градуса по Целзий. Ръководството на световната футболна централа ФИФА изправено пред подобен проблен ще се събере следващия месец за да обсъди преместването на Световното първенство по футбол в Катар през 2022 през зимните месеци, тъй като смята, че летните жеги може да са опасни за играчи и фенове…

Image

Температура от 38 градуса или повече по време на мъжкия маратон ще бъде най-високата от 120 години насам. Най-‘топлият’ маратон досега е бил на Игрите в Париж през 1900г, когато повече от половината състезатели са се отказали, изтощени от горещината… “Немислимо е да се планира събитие при такива екстремни условия”, смята Джордж Хавенит, професор по физиологични адаптации към условията на околната среда в Университета в Лъфбъроу, Великобритания… “Бях в Токио миналото лято, рисковано е дори за зрителите”, добавя той.

Image

Освен това за Токио е характерна висока влажност на въздуха, поради което тези температури се чувстват като по-високи отколкото в Атина например, смята Тадаюки Ивая, метеоролог от базираната в Токио Weather Caster Network.
Ако термометърът удари 38 градуса комбинирано с 71% влажност на въздуха (колкото е средната за Токио) това се равнява на 63 градуса по Целзий ако се доверим на “Heat Index” калкулатора на Американската национална агенция по метеорология… За сравнение най-високата дневна температура в Атина по време на Олимпиадата през 2004 е била 33,2 градуса преизчислено на 35 градуса при средна влажност на въздуха от 45,3%… Предишните игри, на които Токио е бил домакин са преминали при най-висока дневна температура от 19,6 градуса, за сравнение миналия месец според Японската метеорологична агенция температурите са достигнали до 33,2 градуса. Говорителят на Инициативния комитет за кандидатурата на Токио Хисао Шуто съобщи, че детайли по кандидатурата на Токио ще бъдат обсъждани на специално заседание през февруари.
Image

Според МОК предпочитаното време за провеждането на Олимпийските игри е межди 15 юли и 31 август, макар че оттам декларират готовност да обсъдят и дати извън тези граници. Япония предложи провеждане на Олимпиадата между 24 юли и 9 август, датите избрани от Истанбул и Мадрид бяха между 7 и 23 август, а Доха, чиято кандидатура отпадна още в началото предлагаше провеждане на Олимпиадата между 20 септември и 20 октомври, вариант приет по принцип от МОК.

Здравето на атлетите със сигурност е топ приоритет за МОК, но на този етап е твърде рано да се коментират специфични мерки като провеждането на маратона рано сутринта както беше в Пекин през 2008″, смята Андрю Мичъл, мениджър връзки с обществеността на МОК.
Image
Олимпийски игри вече са провеждани в други страни на по-късни дати. Сидни посрещна Олимпиадата през 2000 година в последната седмица на септември и първата на Октомври, подобни бяха случаите в Сеул през 1988 и Мексико през 1968, където игрите се проведоха през октомври.
Разбира се, за решаването на този въпрос има доста време, а и в следващите 7 години до 2020 много неща могат да се променят. Едно е сигурно, новините от Токио ще са горещи поне в няколко смисъла на думата.

Накъде върви светът? “Изчакайте, левицата да спечели през 2012″

Накъде върви светът? Този въпрос зададе през 2007 един френски хуморист в един от своите скечове. Поводът беше новата жена до президента Саркози. Превръщането на личния живот на Саркози в телевизионно риалити със сигурност беше шок за французите. След Франсоа Митеран, който беше успял да запази в тайна не просто любовна афера, а второ семейство, за което официално се заговори малко преди смъртта му, със сигурност беше най-малкото странно как аферата на Саркози с Карла Бруни беше едва ли не отразявана от Президентския пресцентър…

Но да не се отклонявам от темата. Накъде върви светът? Кой да предположи, че след Дьо Гол, Жискар д’Естен, Митеран и Ширак, през 2007 Президент на Франция ще стане Никола Саркози… “Не вярвам, че ще върне икономическият ръст, та той не е успял своя собствен” е само една от хилядите шеги по негов повод. Със сигурност авторите на карикатури, на политическата сатира и всички хумористи имаше от какво да са вдъхновени. От ниския ръст, през нервните тикове, размахването на ръце и многобройните гафове до личния му живот. Накъде отива светът? Един от най-великите френски хумористи Колюш казва в един свой скеч наречен “Мизерия” : “Изчакайте, левицата да спечели през 2012″… Най-забавното е, че скечът е от 1979… А продължението на изречението е : “Ще пратим редица артисти и музиканти в Съветския съюз” Е, Жерар Депардийо не може да каже, че не е предупреден.

Едно е сигурно. През 2007 Франция имаше избор между Никола Саркози, който журналистите подигравателно наричаха джуджето Сърдитко (което след като беше избрано изигра всички роли на Луи дьо Фюнес) и Сеголен Роайал, която след последният ѝ предизборен митинг бе сравнена със Смърфиета, нашмъркана с халюциногенни гъби…

През 2012 пък избра за президент Франсоа Оланд, наричан любезно Фламби (десерт тип пудинг с вкус на карамел). Сега обаче на карикатуристите им е далеч по-трудно. Всяка втора снимка на Оланд е карикатура. Поводът за този текст е снимката, която АФП пусна преди седмица, после махна от сайта си, но… в Интернет нищо не се трие! Ето я и нея :

Image

 На мен лично ми е интересно какво има в бутилката минерална вода… Или Мосю Оланд си е така по рождение… Май второто. Поне ако се съди по това видео от 2010. Е, едва ли тогава Франсоа се е виждал дори кандидат, Доминик Строс-Кан още не си беше извадил икономическия растеж, за да подгони с него камериерка в нюйоркски хотел.

François Hollande sur un traineau – Видеото е уникално 🙂

И ако карикатури все пак има като тези например :

Image

Image

Нищо не може да се сравнява с “неподправения чар” на френския президент :

Когато говори за Сирия :

Image

Или когато размахва пръст на Камерън :

Image

Или се смее на шегите си :

Image

А шеги Мосю Оланд казва по всеки повод. Когато посещава известния с религиозния си туризъм град Лурд след наводненията например.

Image

След като изрази симпатията си към жителите на градчето, Фламби се пошегува с търговците “И сега какво? Май ще сложим кръст на туристическия сезон…” Излъчено в ефир на живо от BFMtv това изречение предизвика вълна от гневни реакции в социалните мрежи…

Image

Mосю Оланд обаче си писа 10 точки на тази шега.

Image

И докато вестниците и списанията далеч не са благосклонни към “нормалния президент”, както сам се беше кръстил :

Image

А френските интернет лумпени кръстиха мандата му Коста Оландия :

Image

Президентът гледа неразбиращо, понякога тъжно и като всеки нормален президент похапва :

Image

Image

Image

Image

И докато противниците му предупреждават за тотална ликвидация на Франция, Франсоа Оланд знае накъде е изходът от кризата :

Image

Но все пак французите не могат да кажат, че не бяха предупредени :

Image

И ако тази снимка е фотошоп :

Image

То думите на ‘приятелите’ му казани за него преди време са съвсем истински :

Image

Според Мартин Обри му липсва характер, не може да му се има доверие, никога не е работил, не е свършил нищо през живота си… Според Сеголен Роял точно това, че не прави нищо е единственото му предимство. Според Арно Монтбур е най-големият недостатък на френските социалисти. А Мануел Валс смята, че ако някой постоянно повтаря, че е нормален, това е повод човек да се замисли. Е, май за това със замислянето е малко късно…

Както правилно попита / отбеляза Le Point “Край на смеха?”

Image

За сватба или като за всеки ден?

Имаше един виц : Влиза борец в спортен магазин и  и казва : “Имате ли анцузи?”, а продавачката го пита : “За сватба или като за всеки ден?”

Сетих се за него вчера, когато случайно ми попаднаха няколко снимки от събитието на Младежката организация на ГЕРБ наречено “Летен университет”, провело се в Гранд Хотел Варна и щедро спонсорирано от фондация “Ханс Зайдел”. Не, нямам нищо против самото събитие. Дори щедро аплодирам провеждането на такива. (Е, събора на БСП на Бузлуджа е в по-друг стил и на мен лично ми идва ‘ту мач кюфтета’, както казва на българо-английски с чешки акцент гаджето на сестра ми…)

Но покрай тези снимки си зададох въпроса ‘Какъв дрескод е удачен за партиен лидер на партиен форум наречен “Летен университет на младежката организация”. И реших да консултирам социалните мрежи. Така де, вече си качих във Фейсбук снимка на оперирания крак, играл съм футбол с поне двама национали, току виж и аз съм решил да правя дясна партия след време, та да съм подготвен.

И получих два типа отговори : сериозни и шеговити.

На шега : гол до кръста, за да могат по-ентусиазираните девойки (че и “младежи”) да му пипат мускулите, нещо което да подчертава плавниците и шнорхела, джапанки с чорапи и къси гащи и гол до кръста….

А сега сериозно :

* Сако, риза, панталон. Без вратовръзка, светла тоналност. Обувките също. Чорапите с цвят на панталона. Никакви дънки и къси ръкави

* по-консервативни дънки, риза без много шарки с навити ръкави, запасана, без вратовръзка

* дънки с бяла риза без вратовръзка.

* ленено-памучна материя : панталон и подходяща риза към него, но да не е бял цвят

* светлосиня риза без вратовръзка разбира се и тъмносин панталон

* Зависи от повода. Ако е не толкова формален, тъмен панталон и риза без вратовръзка е ОК. Може да се добави и сако, като в този случай са приемливи дънки, по възможност тъмни, вместо панталон. */тук възникна спор за дънките/

* Джинси, риза, сако…

* Може и без сако, но ризата да е ленена, бяла и с дълъг ръкав.

Общо взето така мислят социалните мрежи.

Сега снимката :

Image

Очевидно, че този път на бившия премиер интуицията леко му е изневерила. Нямам против човека Бойко Борисов да има снимки по спортен екип на Байерн. Но когато лицето Бойко Борисов има амбиция да бъде министър председател отново, появата му в този вид на събитие на младежката организация (т.е. бъдещето на партията) е меко казано необмислено, дори бих казал скандално.

И понеже г-н Борисов не е единствения такъв случай, не е зле партийните PR-и да си разпечатат това и да запомнят също така, че :

Twееt с кетчуп и майонеза или как да докараш Доритос в своя град

radotoday

Въпреки сочната снимка, която не мога да подмина просто ей така, с нея дойде и още един пример от @tourbg за силата на рекламата. Ако не ви се чете, ще обобщя – силата е е във вашите ръце. Точка.

BTISfyIIIAAR-q7

Социалните мрежи са новото място за обсъждане на всички въпроси, новата пейка пред блока, новата кръчма, новото квартално магазинче. Това е и новото място за реклама.

Ако марката ви още не присъства в социалните мрежи, няма си собствена Facebook страница и Twitter акаунт, значи сте поне с няколко години назад от конкурентите. Присъствието ви обаче не гарантира нищо. Важно е какво публикувате / споделяте и най-вече как комуникирате. Редовното ‘Добро утро, приятели’ далеч не е достатъчно, за да спечелите симпатии. А едно е сигурно, никой няма да ви приготви червения килим и да ви посрещне с хляб и сол. Само със сол обаче може и да ви посрещнат. Както казах преди…

View original post 310 more words