Жоро Пенчев (Зелените) : Нека да не повтаряме собствените си грешки


Следва едно малко по-странно туитървю. То не е точно туитървю, тъй като го правихме през Google. А го правихме така заради натоварения ни график. Малко изневерявам на стила си и на туитър формата. Жоро Пенчев ме убеди отговорите му да са по -дълги с мотива : 

“Проблем за Зелените е, че идеите ни не са широко разбрани и следователно трябват малко повече думи, за да се убедят хората в тях. “

Наистина е така – за много хора, включително за мен, “Зелените” са малко “Тъмна Индия” 🙂 Мога да кажа, че познавам по-добре джунглите на Амазонка, отколкото идеите на “Зелените”. Може би защото на последните два вота слушах основно за три неща – “Зелените” събират подписи, събират пари за кампанията и има партии, които ги имитират. Затова и резултатът им беше половин процент. Радвам се, че тази година се говори по-малко по тези 3 теми. А за всичко останало четете внимателно!

Жоро Пенчев е кандидат за депутат от листата на ПП “Зелените” в 23 МИР – София. повече за него можете да видите тук, има и малко видео.

Joro_Penchev

– Здравейте, честито за номинацията. Мотивирахте решението си да влезете в политиката с думите “Уморен съм да се боря със себе си, за да остана в страната, която е мой дом, и която обичам.” Колко пъти сте били на косъм да поемете към изхода “Терминал 2”?

– Здравейте, първо искам да поздравя вас и вашите читатели и да благодаря за възможността за това интервю! А отговорът на въпроса е : нито веднъж. Продължавам да вярвам, че бъдещето ми е в България и се надявам никога да не дойде моментът, в който ще се откажа от тази вяра. Но както мнозина от нас, все повече имам чувството, че правя това от упоритост, а не защото е най-добре. С компетенциите и опита, които притежавам, бих могъл да си намеря работа навсякъде по света, както направиха много мои приятели. Пътувал съм много и съм видял места, където с удоволствие бих живял и сигурно бих се развивал напред. Където между хората не цари повсеместно недоверие и неучтивост, а държавата поне се опитва да се грижи за реда и за просперитета на обществото. Но обичам родината си и не мога да спра да се питам – защо и тук да не може да е така? В “Зелените” вярваме, че това е възможно и то ни мотивира.

– В същият пост казвате, че основният проблем е беззаконието. В програмата на Зелените обаче чета   “Зелените” виждаме прокуратурата като активен изпълнител на наказателната политика”  На мен ми звучи по-скоро плашещо?

– Беззаконието е основен проблем, защото то руши устоите на обществото. Ние сме стигнали до такъв срив на държавността, че днес в България хората не вярват, че държавата ще ги защити от нелоялна конкуренция или от престъпления – тоест причината нея да я има изобщо. Тук общественият договор съществува само формално. Това настройва хората едни срещу други и поражда страх, но също така потиска предприемачеството и гони инвеститорите. Съответно не е за учудване, че икономиката ни не работи, а народът намалява.

Що се отнася до прокуратурата, смисълът тук е друг. Смятаме, че прокуратурата трябва да се занимава само с наказателната политика. В момента тя кадрува и влияе върху кариерното развитие на съдии чрез участието си във ВСС, което не е редно. Освен това има завишени правомощия и често действа като първа инстанция, разпорежда се с доказателства, налага запрещения за напускане на държавата и т.н. Нашето виждане е, че прокуратурата трябва само да предлага на съда, а не да решава вместо него. Да бъде ангажирана единствено със защитаване интересите на пострадалите, интересите на държавата и на бюджета и да работи в синхрон със съответните органи на изпълнителната власт.

 Изчистването на тези проблеми в структурата на съдебната система; прилагането на уеднаквени и справедливи критерии за кариерно израстване на съдиите; строгият контрол върху разпределението на делата – това са на първо време най-важните стъпки в посока върховенство на закона и възвръщане на доверието на гражданите и на бизнеса в съдебната система. Сами по себе си обаче те не са достатъчни за преодоляване на проблема с ширещото се в България беззаконие. Това е въпрос и на активен ангажимент страна на изпълнителната власт. Нейна задача е да сезира органите на съдебната система. Когато представители на властта публично нарушават закона, как да очакваме хората да го спазват? С мълчаливото съгласие на медиите, това започва да се приема като нещо нормално, срещу което е безцелно да се негодува. Това е много страшно. Проблемът е комплексен и ще отнеме немалко време да бъде решен, но безкомпромисната борба с корупцията, прозрачност и достъпност на документацията на държавните органи, както и възпитаването на гражданско съзнание са основни стъпки в тази посока.

 – И още един въпрос по този пост, последен, за да не стане като защита на дипломна работа… Казвате “Зелените” са подготвени да управляват. В същото време други представители на “Зелените” говорят просто за влизане в Парламента, или дори по-лошо само за минаване на 1%-та бариера. Къде е границата между реализъм и оптимизъм според вас?

 – Казвам, че “Зелените” са подготвени да управляват и го мисля. Проблемите на страната ни са отдавна маркирани и могат да бъдат адресирани със следните фундаментални цели: върховенство на закона, възстановено разделение на властите, стимулиране на малкия и средния бизнес, прозрачност и осигуряване на контрол върху злоупотребите, електронно управление, активно ангажиране с образованието, опазване на общите ни природни богатства. Но досегашната политическа класа просто няма интерес да постави като обществен приоритет тези цели. “Зелените” не само са готови да направят това – и са го доказали с действията си досега, но и разполагат със специалисти в листите си, които да направят реализирането им възможно и успешно.

 В кампанията ни аз хвърлям всички сили в тази посока – хората реално да ни припознаят като автентични носители на един граждански импулс, който успя да постигне много важни победи и който има волята да работи за устойчивото развитие на България. Наясно съм, че мнозина виждат “Зелените” като много тясно специализирани или твърде неопитни за управление. Това са заблуждения, които правим всичко възможно да разсеем. За съжаление работим в условията на медийно затъмнение, високи тарифи за дебати, кратки срокове за регистрация, големи депозити. Независимо от формалните им подбуди, ефективно всички тези ограничения стимулират запазването на статуквото и не дават шанс на автентични граждански инициативи за борба с клептокрацията.

 Ние успяхме да убедим доста хора да ни подкрепят за регистрация и това ми дава увереност, че каузата ни върви само напред и нагоре. Онлайн проучванията ни поставят близо до бариерата и над нея. На щандовете хората ни казват, че вече имат за кого да гласуват. Това е много мотивиращо. А за мен важно е също, че каквото и да стане на изборите, ще сме привлекли вниманието на обществеността върху идеите си. Защото в крайна сметка необходимо е държавата да си върши работата и обществото да върви напред, независимо кой я представлява. Аз вярвам, че ние имаме работещи и справедливи идеи и колкото повече хора се запознаят с тях, и ги обмислят и приемат, толкова по-добре.

– В програмата на “Зелените” се говори за “Изработване на норми, определящи разликата между публични и обществени медии.” Много бих искал да дефинирате разлика между публични и обществени медии…

– Конкретната формулировка в програмата е недоглеждане при редакциите й. Смисълът на тази точка е, че е необходимо ясно да се разграничат понятията държавна и обществена медия. БНТ и БНР следва да станат едни реално обществени медии без условия на цензура, без голяма зависимост от реклами, тъй като обществото ги издържа и очаква да се информира безпристрастно от тях. За “Зелените” въпросът за медийната свобода е от ключово значение. Знаете до какви конфронтации доведе например нежеланието на медиите да отразят безпристрастно протестите от юни миналата година. Задължително е поне обществените медии да работят за обществото. За частните е въпрос на етика, която за съжаление се сблъсква с повсеместна цензура.

 Отскоро на сайта ни можете да прочетете и документа с обобщената предизборна платформа, който най-добре маркира основните акценти, на които залагаме за преодоляване на настоящата криза и в държавността, и в икономиката, и в обществото като цяло.

– В Европа “Зелените” са по-скоро в ляво от центъра, у нас скоро ваш съидейник ви определи като консервативни демократи? Следвате модата “леви идеи с десен етикет” или още търсите точното си място?

– Смятам, че е излишно да се търси принадлежност към тези категории, които стават все по-неадекватни на изискванията на нашата действителност. В политиката ни ще откриете елементи и на лявото, и на дясното, доколкото те са целесъобразни за визията на устойчиво развитие, зад която сме застанали. Основна тема за нас е подкрепата за малкия и среден бизнес и децентрализацията, включително в енергетиката. Наша задача е да стимулираме предприемчивите българи и преди всичко да им осигурим стабилна правова държава, в която инициативата и иновацията се награждава с успех, а не с рекет. Борим се с монополното положение във всяка сфера на икономиката – основен проблем на последното управление.

 Същевременно за нас е очевидно, че държавата не се справя добре със социалните си функции, че образованието и здравеопазването ни са абсолютно неглижирани, а хората изнемогват икономически. Неслучайно в нашата програма сме маркирали комбинирана данъчна ставка, при която минималната заплата остава необлагаема, а се облага с досегашния данък само разликата над нея. Искаме да запазим данъчните облекчения за предприемчивите българи, да намалим административната тежест пред малкия бизнес, да намалим ставката за еднолични търговци и да запазим мотивацията за икономика на светло. Но смятаме, че е редно сънародниците ни в затруднено положение да получат шанс да просперират и да живеят достоен живот. Има достатъчно механизми за постигането на тази цел.

 Искаме да работим за едно общество, което е истински солидарно и в духовен смисъл, и в което стремежът към печалба задължително е балансиран с хармонията и в обществото, и с околната среда. Държавата трябва да осигури законност и да остави на местната инициатива да дърпа икономиката напред, но освен това е задължително да има визия, която да следва и да работи върху мерките и законите, които да стимулират нейното случване. Трябват строги регулации за злоупотребите с общите и ограничени блага. Ако държите, дайте ни вие етикет дали сме леви, или десни. Зелената политика е една концепция за устойчиво развитие, което залага на сплотено общество, мотивираща среда и уважение към света наоколо. Вярваме, че българите са узрели да бъдат зелени.

 – По темата, по която съм плътно зад вас : АЕЦ Белене, как продължаваме борбата срещу идеите за поредно възстановяване на проекта?

– Основното, което трябва да постигнем, е информираност в обществото от една страна и от друга  енергийна ефективност в сградния фонд и в промишлеността. В момента има силно настроение срещу зелената енергетика. То е резултат на дезинформация, на погрешни подходи в миналото, както и на много приближени на властта интереси в един бурно развиващ се сектор. Същевременно цената за експлоатацията и опасността от атомните електроцентрали се подценяват.

 Хората трябва да си дадат сметка, че ядрената енергетика е една опасна и скъпоструваща технология, от която България няма нужда. Първо, тя ни заробва със зависимост от един конкретен източник на гориво, който е Русия, както и с необходимостта от депониране на отпадъците и цялата прилежаща цена за това. Второ, контролът върху качеството в България е много нисък, защото държавните органи откровено не си вършат работата. Това е сериозен риск, който дори най-големите привърженици на атомната енергия не следва да си позволяват. Трето, ние в момента сме с огромно свръхпроизводство на електроенергия и не можем да я продадем поради спецификата на регионалния пазар. Само преди няколко седмици ЕСО бе принуден да наложи ограничаване производителността на електроенергия, включително в Козлодуй, за да възстанови баланса в потреблението. Четвърто, проектът АЕЦ Белене е заложник на много спорни интереси. Просто е време консенсусно да се откажем от този проект. В сегашния контекст той вече няма никакъв икономически и геополитически смисъл за държавата ни и постоянно генерира дълг, който се плаща от нашите данъци. АЕЦ Белене няма да намали сметките ни за ток.

 Какво ще ги намали? От една страна, пълна либерализация на пазара за разпределение и доставка на ток. Това е единственият начин да се прекрати олигополното разполагане с мрежата. Освен това, можем сериозно да намалим загубите от пренос, които реално формират голяма част от сметките. Нашата визия е за една абсолютно децентрализирана зелена енергетика, основана на местни ВЕИ мощности, при което загубите от пренос ще са минимални, а местните общности ще могат най-разумно да управляват собственото си потребление. Енергията от ВЕИ е единствената енергия с трайно намаляваща цена, технологията постоянно се усъвършенства. Но тя трябва да бъде впрегната в домовете и в общините, а не да е в ръцете на няколко крупни бизнесмени, които благодарение на връзките си с две поредни правителства изградиха големи централи. Така можем да постигнем енергийна независимост на домакинствата, което неминуемо ще свали цените.

 Може да се направи много много и в посока намаляване цената на инвестицията във ВЕИ, чрез олекотена административна и бюрократична тежест, което ще свали и крайната цена. Трябва да работим и в посока енергийна ефективност – от години съществуват технологии, които могат да намалят многократно потреблението на електроенергия и в индустрията, и в сградния фонд. Израждането на широка и децентрализирана система от ВЕИ мощности ще открие и много нови работни места и то навсякъде из страната. Големи райони в Европа минаха леко през кризата благодарение на новите работни места, свързани със зелената енергетика. Това ще осигури на България и така желаната енергийна независимост, която е основна част от нашата програма и ще има положителен ефект върху цялата ни икономика.

 И за да се върна на въпроса, позицията на “Зелените” ще остане все така твърдо против нови атомни централи. Смятам, че е ключово обществото да се информира по темите, които засегнах, но има много интереси, които пречат на това. Имаме реални работещи алтернативи на една опасна технология, която дава недопустими жертви. Дебатът за ядрената енергетика няма да приключи толкова лесно, но ситуацията в България е следната: имаме спорен проект, който ни обвързва еднопосочно с Русия, ще ни струва много пари, няма сериозна гаранция за безопасност, и ние нямаме реална икономическа нужда от него. Аз мисля, че отговорът е очевиден.

 – По темата, по която имаме доста различия. Обещавате “Въвеждане и прилагане на ограничения за създаването на нови и разширяването на съществуващи ски-курорти” Ще успеем ли да намерим най-сетне баланса между развитие на туризма и опазване на природата.

– В обществото битува мнението, че сме крайни еко-екстремисти, които са против всякакво развитие на регионите, на спорта, на туризма. Това далеч не е така. Туризмът е ключов отрасъл за България, спортната култура и база са абсолютно занемарени и неглижирани, а икономиката в регионите е с много обиколки зад това, което се случва в столицата. Всичко това са реални проблеми на нашата страна, с които ние сме готови да се справим по разумен и устойчив начин.

 На Орлов мост аз и мнозина като мен протестирахме не срещу ски туризма по принцип, а срещу реверансите на властта към абсолютно безотговорното отношение на една фирма с неясни капитали и с доказани нарушения на закона. Природата на България е ограничен ресурс, вековните ни гори са едно огромно наше богатство. Всеки подобен ресурс трябва да бъде управляван максимално разумно и с всички гаранции срещу злоупотреби. Всяка инвестиция, която го засяга, трябва да докаже своята целесъобразност и отговорност.

 Какво се случва вместо това? Една единствена фирма разполага с монополна концесия върху ски-зоната в Банско. Заради монополното си положение, тя не е стимулирана да предлага качествен туристически продукт. Държи високи за българския джоб цени и потиска развитието на местния бизнес, а и на спорта, тъй като местните ски-учители не могат да си позволят да извършват дейността си. Нарушава закона, като е надстроила концесията си с 65ха, или над половината от договорената територия, и десет години подред всъщност не изпълнява финансовите си задължения по тази концесия. Демонстрира се отявлено безотговорно отношение към деформацията на ландшафта при строителството на лифтове и писти – това вече причини наводнения в Пирин. Тук в София пък „Витоша Ски“ отново в нарушение на закона взривява голямо количество морени. И вместо да накаже тези очевидно безотговорни инвеститори, властта в България се чуди как да узакони нарушения им и прави отстъпка след отстъпка пред техните искания. Тук не говорим за развитие, туризъм и спорт. Тук говорим за откровено срастване на държава с олигархия и то за сметка на безвъзвратното унищожаване на един от нашите най-ценни ресурси – природата. Естествено, че ще се борим да я спасим от това безогледно разполагане с нея.

 Ние настояваме първо за един далеч по-адекватен подход при оценката на кумулативното въздействие на големи инвестиции от този тип, и второ за цялостна преоценка на визията за развитие на туризма в страната. Време е в България да стане ясно, че този агресивно консуматорски и късоглед подход към бранша, който е налице у нас и който е стимулиран от липса на контрол и регулация, е обречен и неустойчив. Не може заради ски-зоната да строим още десетки хиляди спална база, а после да казваме, че има много туристи и трябва да разширим и ски-зоната. Това е неустойчиво управление и не е в полза на никого.

 Не е в полза и на местното население. Да, има първоначален приход от продажба на земя и да, има временна заетост в строителния бизнес. Това обаче е краткотрайно. Безогледното строителство гони туристите в перспектива, а местното население не успява да остане трайно ангажирано в туристическата сфера поради липса на квалификации. Освен това навлизането на големи инвеститори на дадено място обикновено не дава шансове на местния малък бизнес да просъществува. Самото Банско свидетелства за тази тенденция. Къщите за гости изчезват, местните бизнеси се оплакват от монопола на „Юлен АД“, фалират ресторанти и хотели, легла стоят празни, сгради недостроени, съсипан е завинаги красивият пейзаж на местността. За мен това е една демонстрация как не трябва да се развива един регион.

 В крайна сметка имаме яркия пример на Черноморието, където дори българи рядко вече отиват на почивка. Много ниско е качеството и на услугите, и на околната среда. За мен е непонятно как след като има обществен консенсус, че крайбрежието ни е презастроено и се разви зле, изобщо се коментира въпросът дали да постъпим по същия начин с планините си? Един адекватен туристически продукт включва задължително приветлива околна среда, уважително отношение към клиентите и конкурентни цени. В България нещата са далеч от това розово положение. Редно е инвеститорите и управителите на туристически услуги да се замислят на първо време за качеството, а не за количеството на това, което предлагат. Няма нужда от нови ски писти, има нужда от конкурентното и кадърно развиване на съществуващите. Има нужда от отговорен бизнес, който да търси компромис и да се отнася с уважение към природата.

 В заключение, да търсим дългосрочното и устойчиво планиране на туристическите зони, да работим върху целогодишна концепция за туризма, да развиваме подотрасли с нарастващо значение в световен мащаб като селски туризъм, културен туризъм, лечебен туризъм и други алтернативни форми. Бъдещето не принадлежи на бетонните комплекси и грандиозните хотели. Нека да не повтаряме собствените си грешки.

 – Кои три книги бихте взели със себе си, ако можехте само три?

 – Трудно избирам такива неща. Ще взема една книга, от която очаквам да ми говори нещо различно при всяко четене, например „Сидхартха“, „Престъпление и наказание“ или някоя антология на великите поети. Ще взема някоя любима книга, например „Пътеводител на галактическия стопаджия“. Последната книга трябва да е нещо, което не съм чел, но отдавна искам да прочета, например „Гьодел, Ешер и Бах“, „Богатството на народите“, „Общественият договор“, „Сто години самота“ или може би „Калевала“.

– Кой български и кой световен политик ви вдъхновяват?

 – Световната политика и история са пълни с толкова много значими политици, че е много трудно да избереш един. Вдъхновява ме Аун Сан Су Чи например. Ето човек, който е готов на всичко за идеалите си.

 Що се отнася до България, ще ми простите клишето, но можем да гледаме само назад. Изпитвам възхищение към политиците в периода между Освобождението и войните. Хора с много различни виждания за правилния подход, вършили и грешки, но обединени от един истински национален идеал. Вземете за пример Стамболов – ето едно истинско вдъхновение. Човек, за когото при всичките противоречия за политическите му решения, никой никога не се е усъмнил, че България стои на първо място. Къде е това днес? В миналото сме имали политици с ясна държавническа визия – още нещо, което радикално липсва на съвременния български политически елит. Когато ти гледаш на собствената си държава като на територия за плячкосване, а не като на общество, което да опитваш да изведеш напред към по-висок стандарт и по-високи постижения, то за каква визия можем да говорим изобщо?

 Бих искал да цитирам Иван Голев, главния редактор на страхотното списание Geo: „пожелавам на младите хора в България да бъдат новите рицари“. Искрено вярвам, че е дошло времето хората от моето поколение да запретнем ръкави и да се преборим за бъдещето си, за да може някой ден и тук отново да има вдъхновяващи политици.

  Какво трябва да знаем за Жоро Пенчев в 140 символа?

 – Пътувам много, интересувам се от всичко. Негодувам срещу несправедливостта. Не се предавам. Търся нови предизвикателства. Зная да обичам.

– Какво не попитах, а трябваше? 
 
– Дали съм оптимист за бъдещето на България. Оптимист съм. Смятам, че започваме да осъзнаваме, че няма какво да чакаме и че трябва да дадем нещо от себе си, за да държим бъдещето в собствените си ръце. И никаква цензура, никакви лъжи, нищо вече не може да спре това, всяка спънка ще е временна. Събрахме се хиляди хора да протестираме в името на една идея и успяхме. Повярвахме си. Научихме много от света и сме нетърпеливи да го приложим и тук. Споделяме едно и също желание за държава, която работи в интерес на обществото и работи добре. Ще успеем!
Advertisements

3 thoughts on “Жоро Пенчев (Зелените) : Нека да не повтаряме собствените си грешки

  1. Приятелю,мерси за това страхотно интервю.Не си само компютърджия,да знаеш!

  2. Е, и на тези избори са половин процент… С неясна и нереалистична платформа друго не може да се очаква.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s