Хайде и от мен едно полуотворено писмо. Макар да е кратко още отсега на повечето от вас се извинявам предварително, че го четохте. Нали сега така е модерно.
Да започнем с подкрепата и протестите. Винаги съм подкрепял протеста. Продължавам да го правя, въпреки, че никога повече няма да бъде със същия ентусиазъм както преди. За мен ентусиазма умря някъде около 140-я ден. Съжалявам, но има неща, които АЗ не мога да преглътна! (АЗ де, казах, че ще е лично).
Подкрепата не е само викането пред НС, МС, СУ. Викането, физическото присъствие са най-тежки и изморителни, така е. Затова благодаря на всички, които го правят всеки ден, защото имат тази възможност. Аз я нямам. И доскоро ме беше яд. Ритах с крак ( и то с оперирания, та да ме заболи малко и мен), докато ви газеше белия автобус. Вече не ме е яд. Нямам намерение да се извинявам, че гадният ми капиталистически гъз предпочита да се скъсва от бачкане по 15-16 часа на ден 7 дни в седмицата, вместо като истински син на KLETA… да си хване първия полет и да дойде да се бори за ценности. Гадният ми капиталистически гъз доскоро мислеше, че има и други начини за подкрепа. Явно не е така. Подкрепата под други форми, която не е желана и която вместо (поне мълчаливо) благодаря получава обобщения и квалификации, свърши и в склада. За някои от нещата, които съм правил в подкрепа на общата кауза съм “опищявал интернет”-а, за други знаят 1-2 души. Не това е важното.
Когато подкрепяш нещо (по принцип поне е така) си запазваш правото да не харесваш всички негови прояви (пардон пърформънси) и правото да запазиш и някакви свои интереси извън това нещо. Без да бъдеш нападан за това и почти вкаран в някой списък наред с Волгин примерно. Поне така си мислех. Явно съм бъркал.
Имах и някаква егоистична заблуда, че когато една тема е обща, то и твоите теми са поне малко интересни. И че когато подкрепяш нещо или някого можеш да очакваш поне някаква минимална подкрепа в замяна. Когато имах нужда, в едни 4 дни се оказа, че има хора, на които мога и за моя изненада – такива, на които не мога да разчитам, просто защото моите неща не са от обществено значение. Ами мамка му на общественото значение. Аз съм си най-важен, след това има едни хора, за които правя почти всичко. Но почти-то има различни измерения. Защото нещата вървят в две посоки.
За финал подкрепа от мен протеста е имал и ще има. Защото е важно да успее и това правителство да си ходи. В каква степен обаче зависи от много неща. От пърформансите, от огледалата, от кръговите движения, от мостовете, еднопосочните улици и от доверието. Безусловно и Базово.
А, да, аз съм просто един мръсен егоист и си искам ББВ. Безусловно базово внимание. Извинявам се и на останалата част от прочелите този текст. #Оставка! (убедено, не по норматив)*
Ciao! Любимата ми италианска дума. Не, тя не значи само довиждане, макар в България да ползваме само това значение. Означава и здравей!
Аз ви казвам “Здравейте”. И не само аз. Спомняте ли си онзи пост за банановата каша. В него освен за политика и много други работи, си позволих и един личен абзац. Е с част от тези хора решихме да ви казваме “Здравейте” редовно. На chr.bg Какво означава CHR ли? Много неща. От както се занимаваме с него му измислих поне дузина значения. Оставям всеки от вас да намери своето. Какво е CHR? Сайт който разказва истории, не новини, a истории. Ще се опитаме да разказваме за нещата, които се случват по света и у нас. Не само за топ новините, но и за тези малки истории, които често не забелязваме. А те понякога са най-важни. Някои неща ще видите първо при нас. (Не случайно ми казват войо все пак 😉 ), за други сме потърсили различна гледна точка. Вярвам, че всеки от вас ще намери поне едно нещо, което да му е интересно. Стига само да го потърси. А може би то няма да е там, където предполагате. Затова следете внимателно. Човек не знае колко важни неща пропуска понякога. “Огледалце, огледалце, я кажи…” е хубава приказка. Но нали знаете как свършва?
Нали няма да пишете за…? За момента нямаме “черен списък” за какво няма да пишем. Защото за нас е по-важно за какво пишем. Поне трима души ме питаха “Нали без чалга?”, но нито един не ме попита дали ще пишем за класическа музика или джаз. Е ще ви разочаровам. Не мога да ви обещая да не пишем за чалга, мога обаче да обещая да пишем за класическа музика, джаз и фолклор. А това ни прави една идея по-… Поне за мен. Защото удоволствието е над всичко. Защото смятам, че за да очакваш да доставиш удоволствие на читателя, трябва да си го изпитал при писането.
Всяка статия, всеки пост, всеки коментар, новина, снимка, песен, история е избрана, изживяна, усетена, почувствана. Това ни различава от другите. Остава само и вие да откриете емоцията. И да я изпитате заедно с нас.
Ще продължа да казвам какво мисля. И тук от време на време, и на chr.bg всеки ден. Защото ние няма да работим по онези стандарти. Ние ще създаваме нови.
Защо пиша този текст ли? Най-вече за себе си. Но и за всички тези, които ще го прочетат. За тези, които ще отворят историята за Вальо и ще я преживеят. Зедно с Вальо. Заедно с Юлето, която я написа, заедно с мен, Ицо и Радо, заедно с Точката и my Charlie’s Angel, които ме изтърпяха в седмицата, в която C от CHR беше Charlie за мен, заедно с Жени, която първа я видя. Заедно с този, който я споделил, за да достигне до тях. И след това ще я споделят, за да донесат същото преживяване на поне още един човек. Защото това е смисълът на социалните мрежи. Намери, прочети и сподели. Почти като неосъществения слоган на България. За останалото има Word. Пиша я за тези, които се смяха заедно с нас на “Й” на Весела. И които я споделиха за да разсмеят поне още един човек.
За другите, онези, които се гледат в огледалото и питат “Аз ли съм най-красив”… този текст не е за вас, вие така или иначе няма да го видите. “Чукча не читател, чукча писател” е любимо на мнозина. Защото сме в страната не на индианците, които са един мъдър древен народ, противно на израза, използван у нас. Ние сме в страната на чукчите. Е, техния език не го говоря.
За да не стане прекалено дълго ви казвам Ciao, като довиждане (след ден, седмица, две, когато имам нещо неполиткоректно за казване) и до утре, когато ще ви кажeм Ciao, като Здравейте на chr.bg. Ето може пък C-то да значи Ciao 🙂
Изборите в Германия отдавна са надскочили националното си значение. Ако вотът кой да управлява в Чехия, Белгия, България и т.н., касае Европа в малка степен, то изборът кой да е канцлер на Германия е изключително важен в европейски мащаб. Без да претендирам да съм специалист по германските въпроси ще се опитам да ви представя няколко гледни точки за провеждащите се в момента избори.
Електоралната рамка
Немската избирателна система се базира на пропорционален избор. Математически с влизането в Бундестага на малките партии – Зелените, Левицата (Die Linke), либералите, към които евентуално биха могли да се присъединят пиратите и анти европейската AfD, шансовете на някоя от двете големи партии (ХДС/ХСС и СДП) да премине 50% значително намаляват. В момента те са почти нулеви. Така единственият шанс за мнозинство в Бундестага е коалиция от две или дори три партии.
Важен фактор е бариерата от 5%. Със сигурност я преминават 4 партии : ХДС/ХСС, СДП, Зелените и Die Linke. Либералите от FDP са малко над нея с 5-6%, а пиратите малко под нея с 3-4%. От останалите партии единствено анти-европейската AfD има шансове, макар и минимални да я прескочи.
Последното проучване от вчера дава 39% за коалицията на Меркел, 26% за социалдемократите. малко под 10% за Зелените, 9% за Левицата, 6 за либералите и между 3 и 4% за AfD и пиратите.
Възможните коалиции
Начело с ХДС и Ангела Меркел :
ХДС- FDP – пълно преизбиране на настоящата управляваща коалиция. Този сценарий е възможен при преминаването на 5% бариера от либералите и много добър резултат (над 46%) за коалицията на Ангела Меркел. Това е най-добрият вариант за Ангела Меркел. Продължава се в същата коалиция, както досега, като тежестта на либералите в управлението ще бъде леко намалена. Вероятност – около 30%.
Голямата коалиция ХДС-СДП. Нещо немислимо между Народната партия и социалистите в Испания, между UMP и PS във Франция, а засега и у нас (макар, че тук не се знае кой кой е…). В Германия обаче вече се е случвало. Между 2005 и 2009. Именно Ангела Меркел беше начело на тази коалиция. В началото всички предвиждаха катастрофа, но именно благодарение на широката подкрепа, правителството имаше възможността да направи доста реформи и това е една от основните причини Германия да посрещне икономическата криза сравнително силна. Двете партии клатят глава за “Не”, но всъщност вече се подготвят да работят заедно. Този сценарий е възможен ако СДП спечели още малко гласове за сметка на ХДС, но не много. Имайки предвид последните проучвания той е все по-вероятен. Бих казал повече от 45%.
ХДС – Зелените. Наистина не бих заложил на такъв вариант. Тук говорим за исторически различия. Доста време трябва да мине, за да бъде приета една такава коалиция от симпатизантите, най-вече на Зелените. Или може би не. Двете партии вече управляват в коалиция на местно ниво, например в Хамбург. ХДС може лесно да припознае някои от идеите на Зелените, а за Зелените е ще бъде добре да минат леко в дясно. И все пак – вероятност – слаба, не повече от 5%. Но със сигурност идеята ще мине през главата на лидерите на партиите при евентуална блокираща ситуация.
Коалиции с СДП начело :
СДП-Зелените. Мечтан вариант за двете партии, пазещи спомен от епохата Герхард Шрьодер – Йошка Фишер. Но цифрите се неопровержими. С 26+10 не трябва 12 клас, за да разбереш, че двете партии дори не са близо до мечтаните 50%. Вероятност : Нулева, освен при огромна изненада.
СДП-Левицата-Зелените. Тук идва големият въпрос : Как? Само за пример Берлин. 28% за СДП, 12% за Die Linke, 18% за Зелените и 9% за пиратите. И СДП предпочете коалиция с ХДС. Без да правим специален прочит на историята ще кажем, че СДП и Зелените гледат с много лошо око на всякакво сътрудничество с Die Linke. Вероятност : с общо 45% трите партии са близо до мнозинство и все пак по вероятно е СДП да предпочетат да работят с врага-приятел ХДС, отколкото с Die Linke. Не повече от 10%.
Ако обаче пиратите преминат 5% бариера, трудно, но не невъзможно и се присъединят към тройката, с 48-49%, трите партии ще видят доста близо до сбъдване мечтата си да изхвърлят Ангела Меркел от канцлерския пост. Вероятност : около 2%, просто за спекулацията.
Със само 40% заявили намерение да гласуват обаче всичко може да се очаква. А тези, които могат да променят всичко са малките партии.
Най-големият проблем за Ангела Меркел не е да спечели вота, това е сигурно. Притеснението е дали малкият коалиционен партньор – либералите, ще прескочи бариерата.
Afd (Alternative für Deutschland)e неизвестното в уравнението. Колко хора ще гласуват за тази партия обещаваща връщането на германската марка и премахването на еврото. Нито едно проучване не ги вижда в Бундестага. Но при 5% статистическата грешка може да бъде значителна. Ако евроскерптиците успеят да влязат в парламента единствената възможна коалиция ще бъде между ХДС и СДП.
Зелените : След катастрофата във Фукушима, Зелените бяха около 20%, след пълен провал в кампанията си, сега вече са под 10%. Традиционната червено-зелена коалиция е математически невъзможна, а хипотетичната коалиция с ХДС на Меркел все по-далечен вариант.
Die Linke – стабилни на 10% във всички проучвания. Левицата на левицата има желание да се коалира с СДП/Зелените, но е нежелан партньор.
Пиратите : С 13% преди година, с представители в 4 местни парламента, не успяха да се наложат на национално ниво и в момента са под 5% бариера.
Негласуващите – Ако отидат да гласуват, това би донесло най-много гласове на СДП. Социалдемократите са изгубили близо 10 милиона гласа между 1998 и 2009. Дали биха могли да си върнат част от тях?
Ангела Меркел – може ли да разчита на икономическите си постижения?
Търсещата трети мандат на поста канцлер Ангела Меркел е уверено начело във всички проучвания, въпреки, че основния ѝ конкурент Стайнбрюк леко намали разликата. Нещо невиждано в Европа : популярноста на Меркел е в зенита си, тя е харесвана от 70% от германците, в анкета на Тадео от 11 септември. Доброто здраве на германската икономика е ключът към тази популярност. А колко здрава е немската икономика? 0,7% ръст на БВП миналата година, 0,5% тази. Не е много, но Германия е единствената европейска страна достигнала до по-висок продукт от предкризисната 2008, безработицата дори е по-ниска с 3 пункта и най-вече страната е с балансиран бюджет, за разлика от Франция, която едва успя да свие дефицита си до 4% тази година. Зависима в голяма степен от износа, икономиката на Германия не е предпазена от конжонктюрни кризи при проблеми в Европа или Китай, но големи сътресения са малко очаквани.
Какви са заслугите на Ангела Меркел за това крепко здраве на немската икономика?
Със сигурност едва ли има друг управляващ в последните години в Европа и дори в света, който да е имал шанса да застане пред избирателите с толкова добри икономически резултати и то след мандат, белязан с регионални и глобални икономически и политически кризи. Да, заслугите не са единствено на Ангела Меркел, предшественика ѝ Герхард Шрьодер има доста извършени реформи, с които може да се похвали. Но е безпорен факт, че канцлерката показа невероятен прагматизъм в справянето с кризата. Спаси от фалит няколко немски банки, справи се с безработицата и най-вече не позволи разбиването на еврозоната, без обаче да жертва интересите на немските данъкоплатци.
И въпреки икономическата стабилност, Германия не остава настрана от вълната заляла Европа в последните години – крайно-десни, евроскептични, ксенофобски формации.
Една от тях NPD предизвика скандал седмица преди изборите, изпращайки еднопосочни билети на кандидат-депутатите с чуждестранни корени.
За двама от тях ще ви разкажа накратко в следващите редове.
Карамба Диаби – доктор по химия, роден в Сенегал, пристигнал в Източна Германия през 1984. Като кандидат на СДП е с големи шансове да стане първият депутат в Бундестага с корени от Черна Африка.
На улицата в Хале, докато води кампанията си 60 годишен мустакат мъж, с посивели коси му задава въпрос. “Няма ли достатъчно германци да запълнят листите. 51 годишният Карамба отговаря с усмивка : ” Аз съм най-добрият германец в СДП”. И продължава да обяснява, да дава аргументи с търпение и усмивка. Расизмът не е нещо ново за него. От физическата агресия, изпитана на собствен гръб в Хале през май 1990 до заплашителните писма, които продължават да пристигат. “Източна Германия се променя и ще продължи да се променя” -повтаря той, “Това е моята мантра. Моят облог също така.”
Центърът на Берлин – зелен?
Özcan Mutlu е сред кандидатите, отличаващи се в тази предизборна кампания. Ще успее ли този кандидат на Зелените, с турски корени, вече получил еднопосочния си билет от националистите, да спечели в избирателния район наречен ‘сърцето на немската демокрация’?
“Днес още нищо не съм ял”, казва задъхано, докато крачи забързано с телефон в ръка. “Хайде да разговаряме в дюнерджийницата отсреща. Леополдплац, берлинския квартал Вединг – през годините последователно индустриален, постиндустриален квартал, с поносими наеми, с почти поносими наеми, след това западнал квартал предимно с имигранти. Днес един от най-търсените квартали в Берлин, защото колелото на съдбата се върти.
Вединг – кварталът, където някога са управлявали комунистите, който в момента е в ръцете на социалдемократите е на път да стане зелен. Йозкан има нужда от 5 минути за да мине през вратата на дюнерджийницата. Ръкостискания, раздаване на флайери, разговор по мобилния телефон. “Кампания е”, казва почти извинително. Кампания, която може да го вкара в голямата политика, него, човекът получил немско гражданство през 1990.
Зад тезгяха гледа портрет на Меркел, канцлерката е доста харесвана и тук, в този бастион на левицата.
Йозкан започва : “Ако сравним с Гърция или Испания, всичко е чудесно. Но има бедност, има хора, които не могат да изпратят децата си на училище. Какво предлага ХДС? Снимка с автограф от Меркел. Това не е политика. При всички проблеми в Германия, канцлерката е заета да спасява Гърция. Ние не спасихме Гърция, спасихме банките.”
Накрая Йозкан категорично отхвърля възможността за коалиция между ХДС и Зелените. “Влязох в политиката, за да се боря с ХДС, срещу една система, която искаше да изгони мен, турчина. Когато стената падна, всички казваха “Сега сме един народ”. Много бързо разбрах, че този един народ не включва мен. Затова съм в политиката.”
След няколко часа ще разберем какво са избрали германците – прагматизма на Меркел в комбинация с ясните идеи на FDP или странната комбинация между ляв популизъм, социал-демокрация и зелени идеи, дали евроскептиците ще се доберат до Бундестага и куп други неизвестни.
Участниците на Летните олимпийски игри в Токио през 2020 най-верояно ще се състезават при рекордно високи температури. Toкио ще приеме Вторите си Олимпийски игри през Юли и Август, най-горещите месеци в града, където температурите тази година достигнаха 38 градуса по Целзий. Ръководството на световната футболна централа ФИФА изправено пред подобен проблен ще се събере следващия месец за да обсъди преместването на Световното първенство по футбол в Катар през 2022 през зимните месеци, тъй като смята, че летните жеги може да са опасни за играчи и фенове…
Температура от 38 градуса или повече по време на мъжкия маратон ще бъде най-високата от 120 години насам. Най-‘топлият’ маратон досега е бил на Игрите в Париж през 1900г, когато повече от половината състезатели са се отказали, изтощени от горещината… “Немислимо е да се планира събитие при такива екстремни условия”, смята Джордж Хавенит, професор по физиологични адаптации към условията на околната среда в Университета в Лъфбъроу, Великобритания… “Бях в Токио миналото лято, рисковано е дори за зрителите”, добавя той.
Освен това за Токио е характерна висока влажност на въздуха, поради което тези температури се чувстват като по-високи отколкото в Атина например, смята Тадаюки Ивая, метеоролог от базираната в Токио Weather Caster Network.
Ако термометърът удари 38 градуса комбинирано с 71% влажност на въздуха (колкото е средната за Токио) това се равнява на 63 градуса по Целзий ако се доверим на “Heat Index” калкулатора на Американската национална агенция по метеорология… За сравнение най-високата дневна температура в Атина по време на Олимпиадата през 2004 е била 33,2 градуса преизчислено на 35 градуса при средна влажност на въздуха от 45,3%… Предишните игри, на които Токио е бил домакин са преминали при най-висока дневна температура от 19,6 градуса, за сравнение миналия месец според Японската метеорологична агенция температурите са достигнали до 33,2 градуса. Говорителят на Инициативния комитет за кандидатурата на Токио Хисао Шуто съобщи, че детайли по кандидатурата на Токио ще бъдат обсъждани на специално заседание през февруари.
Според МОК предпочитаното време за провеждането на Олимпийските игри е межди 15 юли и 31 август, макар че оттам декларират готовност да обсъдят и дати извън тези граници. Япония предложи провеждане на Олимпиадата между 24 юли и 9 август, датите избрани от Истанбул и Мадрид бяха между 7 и 23 август, а Доха, чиято кандидатура отпадна още в началото предлагаше провеждане на Олимпиадата между 20 септември и 20 октомври, вариант приет по принцип от МОК.
“Здравето на атлетите със сигурност е топ приоритет за МОК, но на този етап е твърде рано да се коментират специфични мерки като провеждането на маратона рано сутринта както беше в Пекин през 2008″, смята Андрю Мичъл, мениджър връзки с обществеността на МОК.
Олимпийски игри вече са провеждани в други страни на по-късни дати. Сидни посрещна Олимпиадата през 2000 година в последната седмица на септември и първата на Октомври, подобни бяха случаите в Сеул през 1988 и Мексико през 1968, където игрите се проведоха през октомври.
Разбира се, за решаването на този въпрос има доста време, а и в следващите 7 години до 2020 много неща могат да се променят. Едно е сигурно, новините от Токио ще са горещи поне в няколко смисъла на думата.
Накъде върви светът? Този въпрос зададе през 2007 един френски хуморист в един от своите скечове. Поводът беше новата жена до президента Саркози. Превръщането на личния живот на Саркози в телевизионно риалити със сигурност беше шок за французите. След Франсоа Митеран, който беше успял да запази в тайна не просто любовна афера, а второ семейство, за което официално се заговори малко преди смъртта му, със сигурност беше най-малкото странно как аферата на Саркози с Карла Бруни беше едва ли не отразявана от Президентския пресцентър…
Но да не се отклонявам от темата. Накъде върви светът? Кой да предположи, че след Дьо Гол, Жискар д’Естен, Митеран и Ширак, през 2007 Президент на Франция ще стане Никола Саркози… “Не вярвам, че ще върне икономическият ръст, та той не е успял своя собствен” е само една от хилядите шеги по негов повод. Със сигурност авторите на карикатури, на политическата сатира и всички хумористи имаше от какво да са вдъхновени. От ниския ръст, през нервните тикове, размахването на ръце и многобройните гафове до личния му живот. Накъде отива светът? Един от най-великите френски хумористи Колюш казва в един свой скеч наречен “Мизерия” : “Изчакайте, левицата да спечели през 2012″… Най-забавното е, че скечът е от 1979… А продължението на изречението е : “Ще пратим редица артисти и музиканти в Съветския съюз” Е, Жерар Депардийо не може да каже, че не е предупреден.
Едно е сигурно. През 2007 Франция имаше избор между Никола Саркози, който журналистите подигравателно наричаха джуджето Сърдитко (което след като беше избрано изигра всички роли на Луи дьо Фюнес) и Сеголен Роайал, която след последният ѝ предизборен митинг бе сравнена със Смърфиета, нашмъркана с халюциногенни гъби…
През 2012 пък избра за президент Франсоа Оланд, наричан любезно Фламби (десерт тип пудинг с вкус на карамел). Сега обаче на карикатуристите им е далеч по-трудно. Всяка втора снимка на Оланд е карикатура. Поводът за този текст е снимката, която АФП пусна преди седмица, после махна от сайта си, но… в Интернет нищо не се трие! Ето я и нея :
На мен лично ми е интересно какво има в бутилката минерална вода… Или Мосю Оланд си е така по рождение… Май второто. Поне ако се съди по това видео от 2010. Е, едва ли тогава Франсоа се е виждал дори кандидат, Доминик Строс-Кан още не си беше извадил икономическия растеж, за да подгони с него камериерка в нюйоркски хотел.
Нищо не може да се сравнява с “неподправения чар” на френския президент :
Когато говори за Сирия :
Или когато размахва пръст на Камерън :
Или се смее на шегите си :
А шеги Мосю Оланд казва по всеки повод. Когато посещава известния с религиозния си туризъм град Лурд след наводненията например.
След като изрази симпатията си към жителите на градчето, Фламби се пошегува с търговците “И сега какво? Май ще сложим кръст на туристическия сезон…” Излъчено в ефир на живо от BFMtv това изречение предизвика вълна от гневни реакции в социалните мрежи…
Mосю Оланд обаче си писа 10 точки на тази шега.
И докато вестниците и списанията далеч не са благосклонни към “нормалния президент”, както сам се беше кръстил :
А френските интернет лумпени кръстиха мандата му Коста Оландия :
Президентът гледа неразбиращо, понякога тъжно и като всеки нормален президент похапва :
И докато противниците му предупреждават за тотална ликвидация на Франция, Франсоа Оланд знае накъде е изходът от кризата :
Но все пак французите не могат да кажат, че не бяха предупредени :
И ако тази снимка е фотошоп :
То думите на ‘приятелите’ му казани за него преди време са съвсем истински :
Според Мартин Обри му липсва характер, не може да му се има доверие, никога не е работил, не е свършил нищо през живота си… Според Сеголен Роял точно това, че не прави нищо е единственото му предимство. Според Арно Монтбур е най-големият недостатък на френските социалисти. А Мануел Валс смята, че ако някой постоянно повтаря, че е нормален, това е повод човек да се замисли. Е, май за това със замислянето е малко късно…
Както правилно попита / отбеляза Le Point “Край на смеха?”
Имаше един виц : Влиза борец в спортен магазин и и казва : “Имате ли анцузи?”, а продавачката го пита : “За сватба или като за всеки ден?”
Сетих се за него вчера, когато случайно ми попаднаха няколко снимки от събитието на Младежката организация на ГЕРБ наречено “Летен университет”, провело се в Гранд Хотел Варна и щедро спонсорирано от фондация “Ханс Зайдел”. Не, нямам нищо против самото събитие. Дори щедро аплодирам провеждането на такива. (Е, събора на БСП на Бузлуджа е в по-друг стил и на мен лично ми идва ‘ту мач кюфтета’, както казва на българо-английски с чешки акцент гаджето на сестра ми…)
Но покрай тези снимки си зададох въпроса ‘Какъв дрескод е удачен за партиен лидер на партиен форум наречен “Летен университет на младежката организация”. И реших да консултирам социалните мрежи. Така де, вече си качих във Фейсбук снимка на оперирания крак, играл съм футбол с поне двама национали, току виж и аз съм решил да правя дясна партия след време, та да съм подготвен.
И получих два типа отговори : сериозни и шеговити.
На шега : гол до кръста, за да могат по-ентусиазираните девойки (че и “младежи”) да му пипат мускулите, нещо което да подчертава плавниците и шнорхела, джапанки с чорапи и къси гащи и гол до кръста….
А сега сериозно :
* Сако, риза, панталон. Без вратовръзка, светла тоналност. Обувките също. Чорапите с цвят на панталона. Никакви дънки и къси ръкави
* по-консервативни дънки, риза без много шарки с навити ръкави, запасана, без вратовръзка
* дънки с бяла риза без вратовръзка.
* ленено-памучна материя : панталон и подходяща риза към него, но да не е бял цвят
* светлосиня риза без вратовръзка разбира се и тъмносин панталон
* Зависи от повода. Ако е не толкова формален, тъмен панталон и риза без вратовръзка е ОК. Може да се добави и сако, като в този случай са приемливи дънки, по възможност тъмни, вместо панталон. */тук възникна спор за дънките/
* Джинси, риза, сако…
* Може и без сако, но ризата да е ленена, бяла и с дълъг ръкав.
Общо взето така мислят социалните мрежи.
Сега снимката :
Очевидно, че този път на бившия премиер интуицията леко му е изневерила. Нямам против човека Бойко Борисов да има снимки по спортен екип на Байерн. Но когато лицето Бойко Борисов има амбиция да бъде министър председател отново, появата му в този вид на събитие на младежката организация (т.е. бъдещето на партията) е меко казано необмислено, дори бих казал скандално.
И понеже г-н Борисов не е единствения такъв случай, не е зле партийните PR-и да си разпечатат това и да запомнят също така, че :
Ако си 5 годишен сополанко,разбирам да се появиш с риза с къс ръкав в телевизора.. ма не си
Първият и най-важен урок за всеки пилот : Броят на кацанията трябва да е равен на броя на излитанията. Запомнете го! Това е целта.
Протестът #ДАНСwithME излетя на 14 юни. Рулирането на самолета от терминала до пистата отнема средно 15 минути. Толкова трябваха на БСП, ДПС и Атака да си назначат Делян Пеевски за шеф на ДАНС. И самолетът на протеста излетя. От тогава до днес вече 84 дни е във въздуха. Според някои уверено се носи към крайната цел, според други се рее безцелно, трети прогнозират катастрофален край. Факт е, че излетяхме без да сме подготвени, без да знаем как се каца. Ако някой не го е разбрал имаме и твърде малко време, за да се научим. Учебникът, който са ни дали е сгрешен, а от Кулата ни подават заблуждаваща информация. Метеорологичните условия също не са най-добрите, а от Летището най-вероятно ще изгасят светлините на пистата. И въпреки всичко ние нямаме друг избор освен да кацнем.
В момента Протестът прилича на това :
Дори да не говорите френски изгледайте го и ще разберете, че пилотите на говорят английски, и за да се разберат с кулата искат помощ от пътник ‘говорещ чужди езици’. Пристигналият говори бамбара – африкански диалект, който помощник пилота знае и арабски като пристигналият терорист. Разговорите пилот-кула минават от френски през бамбара и арабски до английски… Резултатът е това, което не искаме.
Вчерашните събития събудиха у мен песимиста през деня, оптимиста – вечерта. Казах го вчера в Туитър и Facebook, ще го повторя и тук. Първата реакция към думите ми беше от леко фръцване, през ясно отрицание до ‘напече те слънце’. И лека полека доста хора стигнаха до подобни заключения. Може да не съм се изразил правилно, макар да си мисля, че все още говоря ясен български.
Тук можете да заместите Бойко с когото пожелаете. Всяка партия, организация, движение, чиято цел е свалянето на това правителство е добре дошла. С една единствена молба – да се държи прилично. 83 дена гледаха, видяха какъв е протеста, какво прави и какво не прави. Без чупене, без зулуми, без сбивания, без ексцесии. Това е. И е просто. Дори една празна глава на ултрас би трябвало да може да го разбере. Партиите трябва да са наясно, че яхване на протеста няма да им се получи. И най-важното : събира ни едно. Оставката на това правителство. Точка. Удивителен дори. Кой искаме да го замести и как, ще имаме възможност да си кажем на изборите. Само там казаното от нас ще бъде зачетено. Така както числата от тотото ти носят пари ако си попълнил фиш и го пуснеш, ако ги кажеш по телевизията не се брои.
Казах това в 9,30 българско време. Преди Таймлайна ми да се напълни с Бойко, гербаджии, герберасти и викове “Опорочиха ми протеста”.
Няма да обяснявам какво съм имал предвид, ако някой не може да разбере това от предния абзац, няма да разбере и още сто абзаца да напиша.
По същото време Радо написа това :
Първоначалната реакция беше такава каквато очаквах. Тази по-късно също. Така ще е и след този пост. И знам, че няма да чуя онези думи. Няма да кажа и тези, които очаквате.
Иван написа няколко часа по-късно, това което казах в 9,30.
Може ли първо да махнем БСП-то от властта, пък после да се джафкаме кой е за ГЕРБ, кой против? #ДАНСwithme
Във Фейсбук същото казаха Аделина Марини сутринта :
Мисля, че водата ни е твърде студена, за да се накиснем в морето на гражданството. Явно още малко трябва да ни покиснат главите в говната, за да спрем да сме претенциозни, че водата е студена, скри се слънцето, ма днес не ми се къпе, ма виж там на десет метра каква тлъста свиня влиза, защо да влизам и аз. Ееее, ма тия пищящи деца не мога да ги понасям. Абе добре ми е в говната, щом всички тия искат да ми влязат в моренцето. Ето така звучи фийда ми.
И Мария Николова следобяд :
О, айде да спрем със смешния плач… ГЕРБ ни опорочили протеста..?! Ние девствен и чист ли си го пазихме, що ли? Протестът е политически, тъй като искането му е политическо. Точка! И ако герберите искат да се организират спонтанно и да идват, ми да го правят. Най-малкото няма как да ги спрем. Забравяме целта – Оставката на О. Забравяме причината – срастването на мафията с държавата. Точка. Партийците, btw, също са граждани. (За разлика от министрите примерно, които са институции) Тоест и те имат право да са там. Аз имам право да не харесвам всички на протеста. Имам право да седя малко по-встрани от привържениците на ГЕРБ. Имам право да игнорирам всички провокации и имам задължението да внимавам да не се случват тъпотии. Опорочен бил протестът.. то всичко е опорочено. Но целта е една – оставката на О. Вие видяхте ли я тази оставка, че започнахте да се отказвате? Щото аз не съм.
Така сега по темата ГЕРБ преди да са тръгнали определения и предположения как си мечтая да ги видя във властта. Не, това не ми е детската мечта. Но хайде да погледнем на нещата реално, а не от високо.
БСП има своя електорат, неразсъждаващ, както казва баба ми ‘ни приема, ни предава’. Те ще гласуват за тази партия каквото и да се случи. 15%, нека да са 20, за да уважа труда от духането (за надуване на цифрите, да не си помислите друго) на Кънчовците.
ГЕРБ има своя електорат. Разбираме или не, има хора, за които Бойко е най-великият управленец от Александър Македонски насам. 15%, нека да са 20, заради ореола, неповторимостта, аурата на единствения, уникален, божествен, Премиера-Слънце, сетихте се…
ДПС има своите 10%. Беден, изолиран, наплашен, затова сигурен електорат.
10% са жителите на КLETA MAJKA BALGARIQ NA TRI MURETA. Дали ще гласуват за Волен, Бареков, НФСБ, ГОРД, ВМРО, БАСТА е все тая. Ако са добре разпръснати с малко късмет може и да не влязат в НС.
20+20+10+10 = 60% До 100 остават 40. Хубаво или лошо, приятно или неприятно, толкова са. Тук може да разгърне потенциала си Реформаторския блок. Песимистичния вариант е да стигне до едни 5-6%. Тогава цялото това упражнение няма да има смисъл. Оптимистичния е да стигне до 20-25%. Нека да сме оптимисти.
И така Реформаторския блок получава 25%, ГЕРБ и БСП по 20, ДПС и KLETA MAJKA BALGARIQ по 10.
Само краен идеалист може да предположи, че с един удар ще изметем всички партии от властта. Идеализмът е хубаво нещо, когато е умерен.
Само учил математика при Явор Коюмджиев (онзи с 5% от 100 лева са 20 лева) може да очаква, че с 25% Реформаторския блок ще може да направи нещо сам. Последният, който смяташе по този начин, беше именно лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, който така си разчисти конкуренцията в дясно, че спечели изборите, за да гледа как БСП, ДПС и Атака си направиха правителство.
Аз обаче не съм идеалист, а съм гадно, пресметливо копеле и виждам два варианта.
Единият може и да не ми е детската мечта, но другият със сигурност ми е кошмар.
Вариант 1 : Реформаторския блок и ГЕРБ сядат на една маса за разговори. Това си го мечтаят в ЕНП и Конрад Аденауер. Тук има два подварианта. По-добрият е да обсъждат какво и как, а не кого. По-вероятният го знаем. В ГЕРБ има не само хора като Цветанов и Фидосова, има и хора като Томислав Дончев, Менда Стоянова и Николай Младенов. Ако Реформаторския блок е с по-голямата тежест може и да бъдат изолирани тези, които трябва да бъдат изолирани. Знам много е оптимистично, но съществува и такъв вариант. Това обаче със сигурност е кошмар за Волгин, Дърева, Сашо Симов и прочие хардлайнери на столетницата.
И понеже знам, че на протестите има хора с леви убеждения : Не, вие не протестирате за да върнете ГЕРБ и традиционната десница на власт. Вие протестирате за една нова, истинска европейска левица. Каквато БСП никога няма да бъде. Сега е моментът. Изпуснете ли го и вас ви чака вариант 2, и на вас няма да ви хареса. Гарантирам. Освен това вече им показахме, че оттук нататък имат коректив. И всеки Пеевски ще получи същата реакция. Независимо откъде идва назначението.
Вариант 2 : Реформаторският блок заявява, че ГЕРБ е част от статуквото и няма да разговаря с тях. И статуквото си прави правителство. ГЕРБ + БСП + ДПС. Безценно. Европата няма да се възмути. ЕНП + ПЕС + АЛДЕ. Мега национално съгласие. В името на KLETA MAJKA BALGARIQ. Бойко Борисов си има оправдание : Те, Реформаторския блок… Нататък не ме интересува.
Това е. Не искам Реформаторския блок да се прегръща с ГЕРБ. Това ще е като прегръдката между БСП и ДПС. Искам просто да не заключва вратата, а да я остави леко открехната. Така, че само един ГЕРБ, изчистен от разни израстъци, да може да мине през нея. И не, не се притеснявам за ГЕРБ. Те могат да си намерят място и във Вариант 2.
И още нещо. От онези 15-20% гласоподаватели на ГЕРБ, РБ може да привлече 2-3%. Със същите усилия, може да спечели 6-7% от онези 40… Аз знам кое бих избрал. Не аз избирам обаче.
А да. Умни и красиви сме. Умното дете обаче не престава да си играе с по-глупавите деца в детската градина. То успява да направи така, че играта да я направлява то.
Бристол е град, намиращ се на три часа път с автобус от Лондон, столицата на Великобритания.
Разлог е град, намиращ се на три часа път с автобус от София, столицата на България.
А кой по-добре от @Yuliya_K_BGможе да ни разкаже за приликите и разликите между двата града. Е, поне аз не се сещам 🙂 А снимките са 3 от Бристол и 3 от Разлог, вие познайте коя откъде е 🙂
Прекарах последната година в единия от университетите в Бристол, a летата ми винаги са били свързани с поне седмица, прекарана в Разлог. Тази година седмицата всъщност бяха два дни и половина – време, което все пак се оказа достатъчно, за да видя Пиринския край с нови очи.
Разлог се намира в Разложката котловина и е заобиколен от Рила и Пирин. Природата е впечатляваща и екскурзиите по планината са въпрос само на желание. Бристол също е зелен град. Той даже е обявен за Европейска зелена столица за 2015. Разбира се, това „зелено” е различно от нашето „зелено” и се свързва преди всичко с инвестиции и планове за опазване на околната среда. Инвестициите, които се предвиждат в Разлог, не са за екология, а за застрояване на областта Кулиното и превръщането ѝ в ски комплекс.
Общината в Бристол стеснява улиците в центъра, за да се ограничи използването на лични автомобили. С просто око се забелязва, че в Разлог (който, припомням, се намира в най-бедната страна в ЕС) голяма част от колите са по-нови и по-скъпи от тези в английския град.
От друга страна, Бристол е втори дом на хиляди млади хора, учещи в двата му университета. А абитурентите в Разлог се отправят към София, Благоевград или към някой друг областен град… или директно към Терминал 1.
Но да оставим мрачните делници и да погледнем към празниците, които ще направят картината на двата града по-пълна. Всяка Нова година е огромно събитие за Разлог – на площада се събира целият град, облечен в носии или кукерски костюми; по-изобретателните имитират политици, поп-фолк певици и всякакви други странни птици. Така се гонят злите духове и се слага достойно начало на новата година. Всичко това е придружено с обилно количество ракия, капама и сладка баница. И така всяка година – независимо колко трудна е била предходната.
През лятото в Бристол се провежда фестивалът St. Pauls, който събира на открито танцьори, музиканти и хиляди зрители. Градът забравя за ежеднежните проблеми и мрачното време и отива в квартала, в който не винаги говорят с бели. Имало е години, през които фестивалът не се е провеждал по финансови причини (а това е една от най-богатите европейски страни).
Разликите в приликите далеч не свършват тук – от Бристол идват групи като Massive Attack и Portishead, а от Разлог – оркестър „Перун” (англичаните, между другото, много го харесват). Бристол е домът и на графити артиста Банкси. Преди няколко години в Разлог деца бяха изрисували кошчетата за боклук и аз бях поне толкова впечатлена от тях, колкото от десетките графити на малката бристолска улица Stokes Croft. Освен това, жителите и на двата града, се славят сред сънародниците си с понякога неразбираемия си акцент/диалект.
До Бристол се намира град Бат, прочут със своити римски бани.
До Разлог се намира село Баня и неговите римски бани.
Баните в Бат са развита туристическа атракция, стимулираща икономиката на града. Времето, което екскурзоводите отделят на всяко камъче, и начинът, по който с бизнес подход се извлича най-доброто от всяко ъгълче на града, са впечатляващи.
В село Баня има спа хотели. Точка.
Но най-голямата ралика между двата града е атмосферата – Разлог за мен винаги е бил едно спокойно и зареждащо място. Бристол е далеч по-динамичен, по-мултикултурен и модерен. Безсъмнено, ако мистър Жоро Фъргюсън, който миналата есен стана първият демократично избран кмет на Бристол, и господин Герчев, поредният (въпросително) демократично избран кмет на Разлог, решат да побратимят двата града, ще сме свидетели на интересно партньорство.
Разлог със сигурност може да научи много от Бристол – що е то предприемачески дух; какво е точност и как зависимостта от столицата да се сведе почти до 0. Но не съм сигурна, че Бристол ще може лесно да усвои разложките уроци по креативност (не в графитите, а в изкуството да свържеш двата края, въпреки че математиката всеки месец показва само колко точно невъзможно е това); по гостоприемство; по приготвяне на капама и по живот извън смартфона. Много бристолци навярно биха определили всичко това като ненужно връщане назад във времето, но се запознах с един, който се е оженил за разложенка и е влюбен не само в нея, а и в Разлог.
Това е ясен знак, че там някъде в този непознат британски град има още хора, готови да опознаят България и Пиринско такива, каквито са – без излишни хотели, изсечени гори и евтин алкохол. Само трябва да има кой да им го покаже.
А когато това стане, не се знае дали българите ще залеят Острова или британците – България!
Няма вечни приятели, има вечни интереси. Никой не води война от приятелски чувства. Никой няма да отиде в Сирия от любов към сирийския народ. Нито американците, готови за военна намеса се интересуват от жертвите досега, нито руснаците са против военна намеса заради бъдещите такива.
Както френската хумористка Anne Roumanoff каза преди година : В Ирак и Либия бяхме за петрола, в Кот д’Ивоар заради какаото… В Сирия за едното дърво не ни се ходи.
Намесата на САЩ във Втората световна война далеч не е била от добри чувства към Европа. Дори ако се върнем малко по-назад в нашата история Руско-турската война далеч не е причинена от любовта на Русия към братския славянски народ. Доказателството идва по-малко от 10 години по-късно, когато избухва Сръбско-българската война. Вместо подкрепа от Русия, България получава подкрепа от Англия. Примерите са много. Но да се върнем в 21 век.
Годината е 2003. Съединените щати решават да се намесят в Ирак. Зад тях застава Великобритания. Франция е твърдо против.
10 години по-късно. Франция е на страната на Съединените щати. Дори призивите на Франция за намеса в Сирия са по-силни от тези на американците. Едните защитават Израел, Франция брани интересите си в Ливан. Турция, Канада, Арабската лига. Липсва Великобритания. Само допреди дни британците можеха да се похвалят с ‘привилигерованите си връзки’ със Съединените щати. Онзи ден британският парламент отхвърли с 285 на 272 гласа предложението на премиера Камерън за участие на Великобритания във военна операция. Вчера държавният секретар Кери каза “Франция, нашият най-стар съюзник”. Великобритания дори не бе спомената. Това предизвика реакция приличаща на тази, на отхвърлената съпруга, разбрала, че съпругът ѝ си има любовница. Telegraph говори за ‘шамара на Кери към Великобритания’. Дипломатическият шамар е силен безспорно, защото е препратка към подкрепата оказана от Франция на Съединените щати във войната им за независимост от британската корона. Вестник Сън говори за ‘некролог на американо-британските отношения’. А британският министър на отбраната каза, че “Великобритания е поставена в неудобна позиция, от тази нова близост в френско-американските отношения”. Британският премиер се зае да се извинява на съюзника “Политиката е трудно нещо, надявам се, че американският народ и президентът Обама ще разберат…”. Обама увери, че САЩ и Великобритания ще продъжат да имат ‘специални отношения’.
Във Франция пък си спомнят за 2003 и думите на Кондолиза Райс “Трябва да игнорираме Германия, да извиним Русия и да накажем Франция”… Смяната на Франция с Великобритания ли е единствената разлика днес?
Британският журналист Джон Уилямс написа в Туитър :
Simpsons called French “cheese eating surrender monkeys”. Now they are the US “Coalition”. Special Relationship? Non! “Relation Spéciale”
Неполиткоректно 